За родители
Ролята на семейството ( родителя ) в процеса на обучение
Средата играе значителна роля за развитието на детето, а семейството е най-важната част от тази среда. Неговата роля е изключително важна за качественото развитие, предучилищно възпитание и обучение на детето.
Наученото в училище може да се затвърди с помощта на родителите. Учителят може по-лесно да постигне образователните и възпитателните цели на обучението, когато има подкрепата на родителите. Тяхното активно участие в учебния процес осигурява по-здрава и продуктивна връзка между училището и семейната среда. По този начин образователната институция придобива по-голям обществен авторитет.
Специалистите, които изследват влиянието на сътрудничеството между училището и семейството, установяват безспорната полза от подобен вид сътрудничество.
Ползи за детето
Благодарение на тясното взаимодействие между училище и семейство децата:
* имат по-положително отношение към училището;
* се научават да четат по-добре;
* постигат по-висок успех;
* подготвят по-добре домашните си;
* намират повече сходства между семейната и училищната среда. Освен това децата, чиито семейства са в тясно сътрудничество с училището и които получават помощ от родителите си в учебната подготовка, постигат по-високи резултати в процеса на обучение.
Ползи за родителите
Установено е, че родителите:
* получават познания как могат да съдействат за развитието на децата си;
* научават повече за учебната дейност и образователните програми;
* подкрепят много повече децата си в учебния процес;
* придобиват по-голяма увереност, че могат да са в помощ на своите деца;
* разбират, че учителите полагат максимум усилия в обучението на децата им.
Ползи за учителите и училището
Установено е, че учителите:
* могат да разчитат на помощта и подкрепата на родителите;
* имат повишена отговорност;
* научават от родителите повече за семейната среда на учениците и така ги опознават по-добре.
Д-р Мария Монтесори (1870-1952г), доктор по медицина, учен, психолог, антрополог, оригинален и брилянтен педагог, хуманист и философ.
Тя е първата жена в Италия, приета в Университет въобще и завършва Медицина в Университета в Рим с отличие.
По време на работата й в психиатричната клиника в Рим, тя забелязва, че децата, които са затворени там, не са психично болни, а имат по-скоро проблем поради това, че са затворени наред с психично болни възрастни и не се обръща внимание на техните интелектуални потребности. След като урежда децата да бъдат преместени от клиниката, Монтесори се занимава две години с тяхното обучение, чрез методи и материали, взаимствани от други учени, както и разработва собствени. В резултат, децата, които до скоро са били апатични и неконтактни към околния свят, стават жизнерадостни, дружелюбни и жадни за знания. Те дори успяват да се справят еднакво добре с „нормалните“ деца на изпита за първи клас. Тогава М. Монтесори си задава въпроса: Какво би направила подобна методика за обикновените деца?
Първоначално и самата Монтесори не предполагала какво ще стане с развитието на децата, те били оставени да избират материали според нуждите си, дадена им била свобода и знание как да бъдат независими и да се грижат за себе си. Децата се преобразили, те станали любезни, ученолюбиви, чисти и подредени, без никой да им нарежда каквото и да било. Монтесори започва да разсъждава, за да си обясни причината за това.
На база натрупания опит Мария Монтесори формулира свои кратки сентенции, с помощта на които всеки родител може да се справи с нелеката задача да бъде „родител“. Те са съвсем прости, но в тях е заложена много мъдрост.
1. Децата се учат от това, което ги заобикаля.
2. Ако едно дете често е критикувано, то се учи да съди.
3. Ако едно дете често е хвалено – то се научава да цени себе и и другите.
4. Ако детето ви расте във враждебна среда – то се учи да се бори.
5. Ако сте честни с детето си – то ще израсне честен човек.
6. Ако едно дете често бива осмивано – то ще израсне срамежливо и свито.
7. Ако едно дете живее с чувството за сигурност – то ще има вяра в другите.
8. Ако едно дете често е порицавано – то често ще изпитва чувство за вина.
9. Ако едно дете често среща одобрение – то ще се научи да цени себе си.
10. Ако сте снизходителни към детето – то ще се научи на търпение.
11. Ако често се веселите с детето – то ще изгради доверие във вас.
12. Ако едно дете живее в атмосфера на приятелство и добронамереност – то ще се научи как да открива любовта.
13. Не говорете лошо за детето – нито в негово присъствие, нито в негово отсъствие.
14. Съсредоточете се върху развитието на добрите качества в детето, така че за лошите да не остане място.
15. Слушайте внимателно какво говорят и ви питат децата ви и винаги им отговаряйте.
16. Уважавайте детето, дори когато греши, грешките са поправими – не е важно дали ще бъдат поправени веднага или след време.
17. Бъдете готови да помагате във всяка ситуация на дете, което търси и опитва.
18. Помагайте на детето си да развива своите способности от най-ранна възраст. Правете това с търпение, грижа, разбирателство и любов.
19. Във възпитанието на детето винаги се придържайте към основния принцип, а именно – показвайте му най-доброто от себе си.
Образованието не е нещо, което прави учителя, а това е природен процес, който се развива спонтанно в човешкото същество. Не се придобива чрез слушане на думи, а посредством преживяванията на детето в неговата среда. Задачата на учителя е не да говори, а да подготви и приготви поредица от мотивиращи детето дейности свързани с културата, в специална среда, създадена за децата.
Ако родителите искат да затвърдят връзката си с децата и да я развиват, така че детето им да израсне развита и хармонична личност, е добре поне веднъж годишно да си препрочитат тези правила.